На 13 май 2018 година се състоя представянето на първата самостоятелна книга на Кристияна Кирилова „Сезони”.
Кристияна Кирилова е едва на 8 години, когато прекрачва прага на Литературен клуб „Касталия“ при ОДК-гр. Варна. От най-ранна детска възраст тя избира пътя на литературата и литературата избира нея. Лауреат на множество национални и международни литературни конкурси, тази година Кристияна завършва Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ с отличието „Първенец на випуска“. В продължение на три години е стипендиант на фондация „Комунитас“ по проект „1000 стипендии“ за даровити деца в сферата на литературата. Отраснала сред романтичната синева и вдъхновяващия бриз на гр. Варна, младата авторка от години мечтае да издаде собствена стихосбирка. Дебютната й книга „Сезони“ представя подбрани произведения, които Кристияна е писала през последните четири години. Тематиката в творчеството ѝ е филантропски романтична и макар да звучи интровертно, засяга екзистенциални проблеми като любовта, самотата, вечното търсене. Мотивът за пътя тя разглежда като постоянно изкачване и слизане в името на духовно израстване и градация на личността. Поетесата разсъждава върху противоречивите емоции в човешката душа, и разкривайки ги в тяхната дълбочина изяснява ролята им на палитра, с която всеки рисува сам картината на своя живот.
Творбите ѝ носят изключителен емоционален заряд, който няма как да не предизвика отзвук у всеки чувствителен читател и да го провокира да насочи поглед към сезоните в душата си.
УТРЕ
Утре времето ще бъде същото
и сезоните еднакво ще се нижат.
И пак ще грее слънцето – могъщото,
и хората еднакво ще се движат.
Може би различна ще съм аз –
с ден по-мъдра, с ден по-стара и логична.
Други думи ще звучат със моя глас,
но нека вярата ми бъде пак налична.
И светът, ако е с други намерения,
да се върти обратно, да не следва план,
ще потъна във небесните селения.
Ще съхраня света си в мойта длан.
БЛЯН
С бели ангелски крила
ще долетя във твоя сън.
Ще те скрия в белите пера,
да не знаеш що е вън…
Ден ли, нощ ли, дата, час –
с мен за тях недей мисли,
не съществуват между нас –
съществуват нашите мечти.
Каня те с усмивка блага,
ще те взема с мене в Рая.
Тръгвай с мен, недей отлага,
ще останеш с мен до края.
Ще те пазя, ще те милвам.
Обгърнат в моите две ръце…
Сладко аз ще те приспивам,
в песента на моето сърце.